Всички новини от Бургас
  Новини от Бургас
  ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ
  Община Бургас
  РЕФЕРЕНДУМ 2008
  Вестник КОМПАС
  Черноморски Фар
  Преглед на печата
  Вашето мнение
  Вестник ФАКТОР
  Архитектура
  Новини от Бургас
  Дезинформация
  Новини от Созопол
  Новини от Несебър
  Новини от Поморие
  Новини от България
  Новини от света
  В ЦЕЛТА, с Марко Бонев
  Мисъли, с Петър генчев
  Култура и изкуство
  Традиции и обичаи
  Арт Изложби
  Институции
  Бизнес
  Туризъм
  Недвижими имоти
  Политика
  Екология, Здравеопазване
  Образование
  Хора
  Технологии
  Наука
  Спорт
  Работа
  Крими
  Православен календар
  Сноби
  Bourgas.Org Представя
  Маневра
  Избори 2007

  Начало  |   Услуги  |   За проекта  |   Контакти  |
    Дискусия БУРГАС     |     Партньори     |
Няма нефт за Бургас-Александруполис?!
Ще има ли достатъчно нефт за тръбата Бургас-Александруполис? Според Галина Чернова от Казахстан това е един от основните въпроси, които бургаската общественост трябва да постави пред авторите на бизнес проекта за нефтопровода. Заедно с представители на НПО от съседните Азербайджан и Грузия вчера тя взе участие в кръгла маса, посветена на проблемите, възникващи след влизането в експлоатация на подобни мащабни преносни съоръжения. През трите споменати държави минава тръбопроводът Бату – Тбилиси – Джейхан /БТД/. Той е дълъг 1760 км и по него текат 50 млн. тона нефт годишно.
На бургаската среща присъстваха местни общественици, общински съветници, зам.- кметът на Бургас Венелин Тодоров и кандидат-кметът от ГЕРБ Димитър Николов.
Галина Чернова представи град Атирау като новата нефтена провинция на Казахстан. Суровината, добивана там, е привлекателна за ЕС и САЩ, тъй като залежите са прилични, а транспортирането й е по-сигурно, отколкото през Ирак и ОАЕ. В следващите години голяма част от транзитирания за Европа нефт ще идва оттам. Да, но държави с мощна икономика, като Китай, Южна Корея и Индия, вече сключват договори и също смятат да строят тръбопроводи, които да докарат “черното злато” от Каспийско-Кавказкия регион при тях. В такъв случай дали ще има достатъчно нефт за Бургас-Александруполис, риторично подметна Галина Чернова.
За проблемите в Грузия, възникнали след прокарването на БТД, разказа Манана Кучладзе.
Тяхната тръба минала през туристически райони, като известния с минералната си вода Боржоми, който сега запада, и курортното селище Цеми - там била повредена водопроводната система и докато бъде възстановена /след три години/, то загубило своята клиентела. По време на строителството нараснали корупцията и проституцията. Първото - тъй като много мениджъри ухажвали местната власт, за да получават поръчки по прокарването; Второто – понеже множеството мъже от различни страни, обслужващи проекта, живеели с месеци в трудови лагери, далече от семействата си.
Разбра се, че преди БТД да мине през Азербайджан, правителство, опозиция и народ били твърдо “за”, медиите тръбели “Да живее петролопроводът!” както по съветско време, но сега азерите не били толкова единодушни.
“У нас законодателството не позволява на местните власти да противодействат на подобни проекти, но в България това е възможно”, каза участникът от Азербайджан. Той не отрече, че работниците в нефтената индустрия взимат големи заплати, 20 пъти по-големи от тези на лекарите и учителите, но те били само един процент от населението в страната.
Гостите аргументираха посещението си със своя опит по отношение на петролопроводите и с желанието да информират Бургас какво го очаква, тъй като навсякъде официалните власти имали лошия навик да не предоставят навреме цялата информация за подобни начинания.
Източник: В-к Компас, Автор: Стефан МИНЧЕВ
Публикувана 24.07.2007 07:00 | Коментари 0 | Видяна 581

Най-четени новини

В петък вечер отваря врати Студио 54

Мартин Петров за бургаската публика

На терасата ...

Атака-Бургас: Ще си сложим патлаците, за да се защитим от мутрите

Разкопаха плажа заради кораб

Созопол с облекчен трафик заради нови улици

  

  

  
User:
Pass:
» Регистрирай се


  Bourgas.ORG  |   Company Index  |   Безплатни обяви  |
    Обмен на банери и връзки     |     Вестник ФАКТОР     |