Днес църквата почита паметта на преподобния Антоний Велики. В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести.

На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве. В народните представи двамата братя близнаци Антон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти. Подвижничеството е толкова древно, колкото и християнството, но подвижниците от първите векове не напущали света. Те живеели в градове и села, в семействата си или насаме, а понякога и на малки групи. И по време, и по съвършенство отшелничеството получило първите си образци в лицето на св. преподобни Павел Тивейски и Антоний Велики. Св. Антоний Велики се родил около 251 година в египетско село близо до Йераклеопол, Среден Египет. Неговите родители били богати християни. Получил добро образование, а възпитанието, което придобил от своите родители повлияло дълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и светоглед. Той избягвал светските суети, предавал се на духовни размишления и дейности. Когато бил на 18 години, неговите родители починали. Дори и без техния контрол, той не се поддал на изкушенията на света и продължил да следва избрания доброволно от него начин на живот. Двадесетгодишният младеж бил дълбоко впечатлен от евангелския разказ за богатия юноша, на когото Христос каза да продаде имота си, за да спечели съвършенството към което се стреми. Антоний раздал своето имущество и се заселил недалеч от града, където живеел монашески под наставленията и ръководството на по-опитен от него монах. По-късно той оставил своя приятел и се заселил в една пещера – гробница, където живеел много време сам. Хранел се само с хляб и вода, борел се със изкушенията на светските видения за наслада. Според житиеписеца му, св. Атанасий Велики, светецът прекарал в пълно усамотение повече от 20 години в Египетската пустиня. Като побеждавал природата си с почти свръхчовешко подвижничество, св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство, прозорливост и лечителство, с което придобил широка известност. При него идвали болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. Славата му растяла и дори император Константин го почел с писмо. Отшелниците също се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. През 306 г. св. Антоний започнал да събира съподвижници, желаещи да се посветят на монашеството. Живеел в Писпир, на 30 км от р. Нил и често навещавал учениците си в манастира, който сам основал. Негови последователи са просиялите в православието подвижници св. Макарий Велики, св. Пахомий, св. Макарий Александрийски и много други. Духовен наставник е бил и на св. преподобни отец Павел Препрости, чието житие съдържа и разказ за първата му среща със св. Антоний. Като монах св. Антоний участвал и в религиозния живот и укрепвал братята си по вяра по време на гонение. Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил. Успехът му е наречен "тържество на християнството". Почувствувал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете мястото на неговия гроб. Двама от учениците му останали докрай при него. Когато дал последното си благословение към тях, небесна радост озарила лицето му. Св. Антоний починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена. /БГНЕС