В Художествената галерия „Петко Задгорски” в Бургас в петък беше представена книгата от две части „Капитан Узатис и убийството на мадам Скобелева (1879-1880 г.); Четата на капитан Набоков (1887 г.)“ с автор о.з. полковник Христо П. Гюлмезов.
Изданието (Издателство „Божич”) е посветено на 130-годишнината от освобождението на Бургас от турско робство.
Любопитно е, че книгата е издадена през 1900 година и се преиздава за първи път от тогава с нужните езикови корекции.
Самият автор е определил приживе книгата като „исторически разкази из съвременния български живот”. Тези исторически разкази тогава отприщват поток от публикации, свързани с описаните събития, касаещи не много известни факти за дейността на руската дипломация след Освобождението на България и Берлинския договор и провокират всичко и всички – от политици до военни.
В рецензията за студията на Гюлмезов през 1905 г. „Войската и нейната психология” на генерал Паренсов (министър на войната в две български правителства) се казва: „Тази книга е извънредно интересна. У автора, вижда се, има хубаво образование, голямо познаване на военния живот, наблюдателност, любов към военното дело и стремление към възвишени нравствени идеали.”
„Тези думи могат да се отнесат, без уговорка, към цялото разнообразно литературно и научно творчество на Христо Гюлмезов”, каза редактора на новото издание Ивета Бенрей.
Фактът, че книгите на Христо Гюлмезов продължават да бъдат издавани и да бъдат обект на обсъждане и изследване, показва, че те не са загубили своята значимост. В този аспект е похвална инициативата на Издателство „Божич” да даде нов живот на двата исторически разказа.
В Бургас книгата беше представена от краеведа Георги Райков. Той разказа за историческия момент, обект на художествения разказ в книгата и за версиите около убийството на капитан Набоков и Набоковата чета.
Извън събитията в книгата той разказа за твърденията на руската страна, че капитан Набоков не е убит, а е жив и здрав и за публикуваната в руската преса негова снимка. Това е дало основание на българското правителство да поиска ексхумация на убития тук и тя е доказала по безспорен начин убийството.
„Българското правителство запознава европейския печат с факта, че Набоков е убит в България и това е един от поводите за разваляне на отношенията с Русия”, каза още Райков.
Единствената внучка на Гюлмезов разказа за рода Гюлмезови от Сливен, дал още писатели (Христо Гюлмезов е вуйчо на Сирак Скитник - псевдоним на Панайот Тодоров Христов – художник, литературен критик, театрал), както и строители и други специалисти.
Христо Гюлмезов е роден през 1858 г. в Сливен, завършил Роберт колеж в Цариград и Военното училище в София. В Бургас идва като началник на 24-ти Черноморски полк, на който по-късно дарява придобитите от него земи от паметника Пушкин в Морската градина до старите казарми. Починал през 1906 г. на 48-годишна възраст.
През 2002 г. е издадена книгата на капитан I ранг д-р на науките Илия Пеев, преподавател във ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" - Варна за Христо Гюлмезов и той е честван във Военния клуб в София.
„Издателствата се връщат към миналото, а има ли минало, ще има и бъдеще”, каза в заключение Георги Райков.
Румяна Емануилиду, Словото
