Учени предупреждават за разрастване на иманярските набези. Въпреки това металотърсачите вече са съвсем легално "украшение" в много автомобили.

Може и да е малко преувеличено, но може и да е възможна прогнозата на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров,  че „ако иманярските набези продължават със същите темпове, както в последните две десетилетия, до четири-пет години почти цялото културно-историческо наследство на България ще бъде изнесено зад граница”.
Приближаването на астрономическото Лято и започването на археологическото събудиха темата за иманярството и бездействието, а в някои случаи и на съдействието на държавата. Защото авторитетите в археологията са категорични, че вина за най-голямото бедствие за българското историческо наследство имат онези 240 души в парламента, които със своето бездействие правят възможно безнаказаното изравяне и изнасяне на ценности.

Съществуващият законов уют

направи иманярите спокойни, нагли, богати и разполагащи с техника, по-добра от тази на археолозите. Не е тайна, че почти няма могила, по която да няма следи от техните набези. Археологът Георги Китов посочи като пример с. Арчар, Видинско. Там е бил древният римски град Рациария, чиито останки днес денонощно се разкопават.
“Цяла България знае, че се копае там и никой нищо не е направил да ги спре. Те копаят пред очите на властта и със съдействието на властите. Копаят с фандроми, орат, ровят с металотърсачи - всички го знаят и никой не ги е спрял. Същото е и в други римски градове, същото е и на много други места, където се купуват земи. Рови се дълбоко, за да се разбъркат пластовете и да се извадят предмети, които имат някаква стойност. Единствените незаплашени от иманяри места са високопланинските райони над 1700 метра, защото там археологически обекти няма". Тези думи, изречени с голяма болка, са пак на Георги Китов.
Подобно е положението и на много други места. Например районът на Никополис ад Иструм край Самоводене се използва едва ли не като полигон за обучение на иманярите. Там набезите  също са непрестанни от 1990 година насам.

Не са тайни тържищата

където се продават находките – има ги в повечето големи областни градове. Иманярите си говорят в интернет, дават си ценни съвети, винаги се намира и кой да ги консултира. Даже имаше и такъв случай - бившият шеф на Историческия музей в Ямбол Димитър Драганов се оказа иманяр и беше арестуват като бос на 19-членна банда за незаконни разкопки. Същият Драганов беше и шеф на отдел "Археология" в Русенския музей, а заедно с него хванаха още двама каналджии, единият от които е известен столичен бизнесмен, но от прокуратурата не назоваха името му. После ги пуснаха под гаранция, като за Драганов тя беше... 7000 лв!?
Припомняме, че акцията на антимафиотите беше на 1 февруари в Русе, Варна, Добрич, Пловдив и Бургас. Истината обаче е, че още първото звено, което трябва да се бори с иманярството - българската полиция, не разполага с възможности за това. Или поне с такива, каквито имат техните колеги от Италия и Гърция. Най-малкото - липсват им високопроходими джипове.

Арестуват основно дилърите

Затова единственото, което може да прави нашата полиция и го прави, е да арестува дилърите - тези, които изкупуват отделните предмети. И ако това може да се оправдае с липсата на пари, то какво оправдание могат да имат законfтворците за допуснатите пробойни. Защото надежди за един добър Закон за  културно-историческите паметници има поне от 20 години. Наистина с него също иманярството в България няма да бъде изкоренено, но ще се регламентират поне частните колекции, създаването на частни музеи, аукционите. Казано с други думи - ще се регламентира контролът върху обмена на антики.
И още едно сравнение: в Гърция със закон е забранено на частници да колекционират антики. В България не е така - някои имат право да колекционират, а други ги съдят за същата дейност. Самите присъди също се смятат за недостатъчни - от 3 до 5 години лишаване от свобода и глоба от 5000 до 10 000 лева. Но повечето иманяри се измъкват или получават условни присъди .Трябва едва ли не да ги хванат в едната ръка с металотърсач, в другата с лопата, с шепа монети и статуетка, и едва тогава, ако има свидетели, може да се заяви твърдо, че този човек е иманяр и в момента извършва престъпление.

В челната европейска тройка

България е сред трите страни в Европа (с Гърция и Италия) с най-много паметници - 43 хил. регистрирани, но те според археолозите са много повече. „Въпросът е обаче как ние да направим така, че иманярството да спадне до един санитарен минимум ?” пита се проф. Николай Овчаров.
Публична истина е, че през 90-те години на миналия век беше „Златният век” на иманярство. Тогава държавата беше в преход, никой не пречеше на стотиците хиляди металотърсачи, колекциите се правеха безпроблемно, но най-лошото беше, че много нещо се изнесе в чужбина. Цялата страна се надупчи като швейцарско сирене, а унищожените паметници едва ли могат да бъдат преброени.
Казват също, че незаконната търговия с антики носи най-много пари след бизнеса с наркотици и трафика на хора. Находките се прекарват до чуждите пазари по пътя на дрогата. Много от босовете се хвалят с протекции от високо ниво и живеят охолно, необезпокоявни и недосегаеми. Да се питаме ли тогава защо се бави законът ?!
А иначе археологическото лято 2008 е обещаващо – в търсене на руините на уникална църква, съхранявала мощите на Свети Иван Рилски. Освен, че е съхранявала в продължение на 80 години мощите на светеца, църквата "Св. Иван Рилски" във Велико Търново, е интересна и поради факта, че е разположена на 70 метра от комплекса "Свети Петър и Павел".В него е бил заточен през 1393 - 1394 г. Патриарх Евтимий. Търсенето на руините на църквата станало възможно, тъй като било локализирано сравнително точното й разположение.
Ще има и разкопки на западната част на комплекса Перперикон, ще бъде проучена и средновековната крепост Урвич до село Кокаляне, Софийско, археолозите ще работят и в Сливенско.
Няма сведение само къде ще работят иманярите през тяхното “археологическо лято”. Всъщност за тях работата не спира целогодишно.

Автор: Лора Янова, снимки БГНЕС