Голяма „патардия" се заформи сред политическия елит за промяна в системата. Много празнословие, в името на това въпросният елит да продължи съществуването си. Изкарват ни супер глупаци да повярваме, че старите политици искат да правят промени, за да изпаднат от „играта". Промените, които те искат, са за да останат в „играта". Затова същността на нещата се подменя от супер сложни избирателни схеми и доста размит дебат, сред които абсолютно нищо не може да се разбере. Изходът от олигархичния тупик, в който се намираме, е в посока на опростяване на правилата, а не на усложняване. Две съвсем прости промени са достатъчни, за да дадат огромен ефект – по-лесна регистрация на партия, и премахване на 4%-та бариера. За България не е проблем бройката на партиите, а проблем е политиката на големите и доминиращи партии. Малките създават леки технически проблеми по избори, но тези проблеми не са от фундаментално естество, което да налага ограничения. В същото време обаче тези ограничения сриват конкуренцията и улесняват работа на старите партии. Жертвата на конкуренцията заради технически улеснения, е глупост. Ако пък се премахне 4%-та бариера, пропорционалната система става автоматично и мажоритарна. Всеки кандидат, който събере гласове за 1 място, ще влезе. Опасенията, че парламентът ще се раздроби и по-трудно ще се състави правителство, са демагогия. Това ще се случи и при произволен мажоритарен елемент, а то се случва и сега, защото всеки депутат може да напусне когато си иска и да постави под заплаха мнозинството. Реално, допълнителните трудности ще са само за партийните вождове, които сега в тесен кръг редят министри. При по-раздробен парламент, процесът на съставяне ще се пренесе по-близо до самия парламент и ще се отдалечи от политбюрата. Нали всъщност това е целта, в която се кълнат всички. Но подбират „средствата" така че нищо да не се промени. Решенията са прости, а не сложни.

Добри Божилов

www.bipartia.com