В новините
 
15.03.2009 12:54   Новината е видяна 2563 пъти
Как Бургас щеше да се казва Ленин

Общинските съветници харесвали публичните домове, но не „цепели басма“ на едрия бизнес
Може да ви звучи смешно, пресилено или направо абсурдно, но преди малко повече от половин век, в разцвета на социалистическа България, е имало съвсем сериозно предложение Бургас да бъде прекръстен на Ленин. Името на „вожда на Великата октомврийска революция” до такава степен вдъхновило висш партиен функционер, че той се заловил с пламенна жар да реализира идеята си. Още повече, че според него, настоящото име на града не било свързано с историята, нито имало данни, които да разкриват особено важната му роля в миналото.

За гениалното хрумване разказва дългогодишният главен архитект на Бургас Деви Симеонов в книгата си „Бургас – поглед отвътре”.

За по-голяма достоверност Симеонов се позовава на архивите.

„През 1950 г. председателят на Общинския съвет Неделчо Талев докладва, че градският комитет на БКП, окръжният комитет на БКП и градският комитет на ОФ (Отечествен фронт) са направили предложение за преименуването на Бургас на Ленин. Талев обяснява, че „смяната на името е обсъждана нашироко от низши политически и масови организации, че са постъпили предложения от партийните ръководства и профорганизациите на предприятията на територията на Съвета. От тях се вижда, че този въпрос е навлязъл в решителна фаза, че преименуването на Бургас на името на Ленин е желание на широките трудови маси в града.”

Общинският чиновник твърди, че „няма да се намери нито един честен и здравомислещ гражданин, който да се противопостави на решението да се свърже името на града с името на най-великия човек на нашата епоха, знамето на всички потиснати и онеправдани хора.”

След като обсъжда предложението, Градският народен съвет решава да запознае официално с него Президиума на Народното събрание, пише още в книгата си Деви Симеонов.

Какво е станало после не е ясно, но е факт, че историята на Бургас не помни градът да се е сдобил с подобно име.

Твърде вероятно е „блестящата идея” на управниците ни да е била породена от постоянната борба за надмощие с Варна, тогава временно прекръстена на град Сталин. 

Идеолозите на Октомврийската революция все пак достойно са били увековечени и в Бургас. Пак през 1950 г. общината решава улица „Богориди” да бъде преименувана на ул. „Сталин” в чест на 70-годишнината на Йосиф Иларионович. С това име емблематичната бургаска улица се „кичи” само няколко години, тъй като след смъртта на Сталин името й е променено на... „Ленин”.

„Да” на публичните домове

Съвсем присърце преди повече от век общинските служители са решавали проблемите, свързани с публичните домове в града.

Още през 1896 г. Общинското управление е натоварено със задачата да проучи въпроса къде да бъдат построени публични домове и при какви условия. Решението за това е в резултат от постъпило в общината официално искане за построяването на такъв дом. Помощниците на кмета са непреклонни, че подобни заведения трябва да се строят извън града.

През следващите няколко години от морални съображения местоположението им нееднократно е променяно - от северозападната част на града покрай Ваякьойското шосе в югозападната част извън Бургас на ул. „Скотобойна”, която е „уединена от другите улици и най-подходяща за тази цел.” През 1905 г. общината отдава под наем за публични домове две градски здания, които се намират на ул. „Фердинандова”, но само за срок от две години. 

Не е известно точно колко на брой са били публичните домове в Бургас, но архивите свидетелстват, че те са пълнели подобаващо общинската хазна. В края на XIX-и век „от всяко заведение е събирана месечна такса от 200 лв, а от всяка книжка на проститутка по 10 лв”.

Въпреки че легализира публичните домове, общината не задоволява искането на собствениците им да продават алкохол в заведенията си. Съветниците отказват с мотива, че „продажбата на питиета би предизвикала скандали, безпорядък и обезпокояване на жителите на града”. 

Любопитна е историята с един от най-прочутите съдържатели на публични домове в началото на миналия век в Бургас – Александър Йорданов, по-известен като Алекси Пезевенкина. Двамата със съпругата му били хора с внушителни фигури и за да се придвижват из града си поръчали много красив и удобен файтон от Виена. Него управата избрала да предостави на княз Фердинанд при посещението му в Бургас. Конете обаче по навик отвели височайшата особа право в публичния дом, където жриците на любовта възторжено и подобаващо я приветствали.          

Полицията и морала на гражданите

В края на XIX-и век общинската полиция следяла изкъсо за спазването на морала и благоприличието. Дали поради липсата на по-сериозни престъпления тогава или заради високия й авторитет, голяма част от функциите й изглеждат меко казано нетипични за днешно време. Полицаите, например, кръстосвали улиците, за да следят за нарушения и да налагат глоби на гражданите, в случай, че те „безпричинно вдигат глъчка или играят лотарии”. С цел запазване интересите на населението полицейските служители глобявали кухните и заведенията, които употребявали некалайдисани съдове.

Други задължения на властите били да се грижат за запазване и поддържане в добро състояние на общинските имоти, а заедно с тях и на пътищата, улиците, мостовете, на градините и чешмите в града. Полицаите съблюдавали дали метенето, чистенето и осветлението се поддържат в изправност. Те съобщавали за грозящи от падане или самосрутване постройки, а по заповед на кмета трябвало да отстраняват или убиват опасните и похотливи животни, които се скитат по улиците.

Полицейските служители били натоварени още с отговорността да следят дали кафенетата, кръчмите, хановете, хотелите, гостилниците и публичните домове са отворени само в определени часове и дали няма такива без разрешително; да съобщават за заведения, които са вредни за здравето, опасни за общественото спокойствие и нравствеността и да проверяват дали театралните групи, певците и свирачите по улиците, показвачите на любопитни предмети, както и просяците имат разрешения.

Твърда ръка

Архивите са запазили и редица поучителни казуси, показателни за действията на някогашните общински власти, за които можем да научим от книгата на арх. Симеонов.

През 1894 г., например, е сключена допълнителна конвенция между правителството и предприемачите на бургаското пристанище, утвърдена от Народното събрание. В нея е записано, че материалите, които се вадят между морето и блатото и с които се насипва мястото зад кейовете, ще се използват от предприемача и кметството няма право на тях.

Съветниците обаче се обявяват твърдо против това решение. Те са категорични, че „мястото между морето и блатото не е земя, а кариера от пясък, която е на общината и с общински имот не може да разполага друг освен Общинския съвет”. Съветниците решават, че дори и да има споразумение между правителството и предприемача, то не важи за общината, понеже не е сключено с нея и постановява предприемачите на пристанището да платят на общинската каса такса за извадения от тях пясък. В противен случай заплашват да ги дадат под съд.

През 1911 г. братя хаджи Петрови искат да изградят постройка към мелницата си в Бургас. Въпреки влиянието, с което са се ползвали предприемачите, съветниците са непреклонни.

Те решават, че мелницата е построена близо до центъра на града и при случаен пожар или експлозия може да застраши сериозно намиращите се наоколо жилища и други здания. Освен това, предприятието причинява големи нечистотии и пълни атмосферата със сажди и задушливи газове, от които целият квартал не може да си простира дрехите, отчитат още съветниците.

Те не пропускат и факта, че дворът на мелницата е пълен с пристройки, а за товарене и разтоварване се използва общинското празно място и площада пред нея, което пречи на движението на граждани, файтони и каруци. Взимат под внимание, че парната мелница принадлежи към първа категория индустриални заведения, а е застроена почти в центъра на града, в противоречие с чл. 47 от Закона за благоустрояване на населените места (но на удобно място за пренасяне на стоката до пристанището и до гарата), както и че исканите пететажни пристройки са почти построени без разрешение и спазване на законите.

Властите решават строежът да бъде спрян, а изработеното да се събори и почисти за сметка на собствениците.

Случаи като тези съвсем не са били прецедент за общинските власти през миналия век. По-интересното е, че макар и да са управлявали с твърда ръка, те са се допитвали до народа преди всяко по-важно решение. Независимо дали се е касаело за изграждането на инсталация за еленергия на пристанището, за осветлението на града, за поставяне на калдаръм по улиците или за друго нововъведение, референдумите са били честа практика.

Но и хората не са пропускали да се възползват от възможността  да си кажат мнението.

Забележка: Подробности за това - в книгата на арх. Деви Симеонов „Бургас - поглед от вътре”, Издателска къща „Знаци”-Бургас.

*Авторът е редактор на книгата


Автор: От Лора Стаматис*

http://factor-bs.com/news-3426.html





Ключови думи:

 

Вашите коментари
0
добави коментар
Прякор:
Коментар:
 
Въведете кода от картинката:
 
Коментари
 


Акценти от Bourgas-news.com
 

Последните грозни снимки
Фургоните - Републиканска отново - така е вече няколко месеца.
Март.2009        публичен дом - слухове се нося, че в това изостанало метално нещо малолетни упражняват определени професии
Фото галерия



Архив по дати
От:
До:
 

Последните обяви
 


© 2009 WWW Development News Network. All Rights Reserved
Мебели Бургас | namerih.com добави сайт | Уеб дизайн Бургас | Advertise with us | Terms of service | Контакти |