В новините
 
23.02.2006 13:09   Новината е видяна 5701 пъти
Ивайла Бакалова пише книга
Толкова млада – и вече книга?! Достатъчни ли са 24 години и една титла Мис България, за да имаш смелостта да описваш живота си? И какво точно ще има в тази книга – скандални разкрития, оценки на спорни публични личности или оценка и разказ на собствения си живот ? И доколко искрена ще е авторката? И сама ли е написала книгата си?
Ивайла знае, че рано или късно ще се изправи пред тези въпроси. Затова прие предложението ни да им отговори предварително. За пръв път читателките на ЕВА ще научат кои са героите в книгата й и ще прочетат откъс от нея. А ние я поздравяваме за смелостта й.

Първият въпрос е : защо? Как се реши да пишеш книга?

Всичко стана доста спонтанно. Никога не съм мислела, че ще пиша книга. Преди време написах едно дълго писмо до един много специален за мен човек. Стана в много тежък и труден за мен момент. Така или иначе този човек не го прочете. Забравих за писмото, но след една година то изскочи сред документите ми. Прочетох го и ми се стори искрено и хубаво. Казах си, че когато в писането човек влага силна емоция, става добре. И така се реших да напиша книгата. Нямам претенции за художественост. Тя е по-скоро една дълга изповед, едно писмо до читателите.

Какво искаш да им кажеш с нея?

Смятам, че хората не ме познават и ме слагат в общия знаменател манекенки и модели. Аз не съм там. Не само защото се отказах окончателно от модния подиум. А защото имам своя път, който не беше лесен, но си беше мой. И защото съм човек, който иска да го оценяват по работата му, не по външността му. Смятам, че това е начинът да покажа коя съм, за какво мечтая, с какво се сблъсквам, накъде вървя. Написах я и заради младите момичета, които не подозират какво ги дебне в модния бизнес, а са готови лекомислено на всичко, само за да станат популярни.

Колко процента си искрена в нея?

Ако кажа 100%, ще се изложа. Няма да е вярно. Има неща, които просто не съм казала.Те са прекалено лични и не искам да се спекулира с тях. Да ме съдят хора, които нямат нищо общо с моя живот. Премълчах и неща, които са ме наранявали- просто не искам да се връщам към тях. Но това, което съм казала в книгата, е истина.

Страхуваш ли се от реакцията на хората?

Много се страхувам, това е истината. Когато я написах на един дъх за две седмици, имах чувството че е нещо много добро. Сега, когато се връщам към нея, виждам колко много неща се нуждаят от корекция. Ще ми се да се хареса на хората и затова работя много върху нея.

Има ли нещо, което казваш за пръв път в книгата си?

Да, има няколко неща. Например за отношенията ми с родния ми баща. Когато станах Мис България, шест-седем месеца по жълтата преса се пишеше за баща ми, престоя му в затвора в САЩ, отношенията ни. Затова съм изключително искрена в книгата си по този въпрос. Всичко, което казвам за семейството си, сестра ми е искрено. В книгата са и истината за това, как Рая дойде на бял свят, какви са истинските ми чувства към баща й.

Кои са другите герои в книгата ти?

Пиша много за отношенията със сестра ми, с Дарина Павлова, за хората с които работя, за тези, които доведе агенцията ни в България – Стив Вай, Дейвид Копърфийл, “Скорпиънс”...

На кого е посветена книгата ти?

На втория ми баща, когото обичах безкрайно. Той ме отгледа, той ми даде не само материална сигурност, но и любов и грижа, каквато не всички родни бащи дават на децата си. Той почина преди година, на 28 февруари. Затова толкова ми се искаше книгата да излезе на тази дата. Той много ми липсва. Съжалявам, че не му показах колко го обичам. Сега вече се научих да не приемам любовта като даденост.

Означава ли книгата, че си приключила с един етап от живота си и сега правиш равносметка?

Да, има тежък период от година и половина – две, в които много се измъчвах. Това е свързано с факта, че не успях да създам семейство, връзката ми с бащата на детото ми не беше това, което исках. И двамата желаехме семейство и дете, но понякога нещата не се случват така, както ти се иска. Когато се счупят отношенията, връщане назад няма. Хубавото е, че запазихме добрия тон, за да не страда Рая. И че осъзнах коя съм, накъде искам да вървя. Така стигнах до тази книга- равносметка.

Кога успя да напишеш книгата, след като ходиш на работа, на лекции, и вечер- както твърдиш, се занимаваш с детето си?

Следобедите, между 5 и 8-9 часа, когато в офиса няма никой.

Не ти ли е мъчно, че твоите връстнички в този отрязък от време се чудят в кой клуб да отидат и дали да останат до сутринта? Съвсем ли отказа купоните?

Имаше период, в който вяка вечер беше купон. Сега ходя много рядко някъде, обикновено два-три пъти месечно. И то –за да се натанцувам. Защото не понасям цигарен дим и не пия алкохол. Освен това не ми е мъчно, защото никой не ме лишава от купоните. Аз си го решавам. Купонът означава да не прекарам нощта с детето си.

Говориш само за детето си. Означава ли това, че живееш сама?

Да, но за това ще прочетете в книгата.

откъс от книгата на Ивайла

... Майка ми Божидара, като жена, родила трима сина, мечтаела да има дъщеричка. Господ чул молитвите й и на 39 години й дава две дъщери навъднъж – мен и сестра ми. От раждането ни сме много различни. Дори визуално почти не си приличаме – тя е руса със сини очи, а аз съм тъмноока с черни коси, същите като на мама. Двете сме плод на брака на нашите родители, които съдбата събрала през 1980 г. Те дори носят едно и също име – Божидар и Божидара. Като всяка нова любов очакванията на майка ми са били големи. По същото време тя била манекен на “Лада” – красива, умна и бореща се сама в живота за тримата си сина от първия си брак. Баща ми пък, дипломиран сърдечен хирург, се влюбва в майка ми, която е с 11 години по-голяма от него. Вероятно много хора още тогава са се съмнявали в изхода от една такава изпепеляваща и бурна връзка, но и двамата били убедени, че искат да прекарат живота си заедно, че искат да имат свое дете и твърдо вярвали, че бъдещето им принадлежи. Както обикновено се случва в реалността, животът невинаги е приказка и нещата често се случват по неочакван начин. Когато любовта отшуми, остават предразсъдъците, егоизмът, себичността, личните неудовлетворености и разминаването на интереси. По природа двамата са много различни. Тя е силна, горда, спокойна и готова да се жертва за близките си. Той, от своя страна, също е горд, високо интелигентен, изключително амбициозен. Но винаги е бил човек с неспокоен дух, нестандартен за времето си, но със силно изразена харизматичност. След еуфорията от нашето раждане идва ред на неговите планове за кариера и професионално развитие. Доказателство за неговата изключителна способност като лекар и хирург е, че през 1982 г. едва 30-годишен става асистент на д-р Александър Чирков. Няколко години по-късно защитава дисертация, работи в Москва и печели специализация в САЩ. Така или иначе отношенията между тях вече са напрегнати и междувременно се разделят. Въпреки че практически нашите родители не живяха заедно, до заминаването му за Америка баща ни се интересуваше от нас, отделяше от малкото си свободно време и ни възпитаваше като неговите мъжки момичета. От него наследихме любовта към спорта и волята да побеждаваме. Вече в Америка, баща ми се налага като млад и перспективен лекар с обещаващо бъдеще. На втората година от неговия престой е обвинен несправедливо от член на мормонска секта и попада в затвора. В продължение на 10 години той лежи без присъда, но това е една много подходяща тема за силата на правосъдието и справедливостта в едно от претендиращите за “най-демократично” общество – американското. Тук е мястото да кажа, че изпитвам смесени чувства към моя роден баща. Неговото отсъствие от страната във времето, когато растяхме, липсата на общ живот с майка ни ни лиши от възможността да го опознаем. Разбира се, държа на него по свой собствен начин, скъп ми е и ме боли за това, че е страдал, не е постигнал целите си и това го прави по-уязвим и труден за общуване човек. Аз и сестра ми загубихме връзката с него, докато той беше в САЩ. Двете имахме нужда от реален баща, човек, който да живее с нашите проблеми, да ни напътства, да се радва и плаче с нас. От дистанцията на годините не търся вината в никого. Знам, че обстоятелствата са повлияли на нашите отношения и намирам сили да го разбера и оправдая. Със съжаление осъзнавам, че не може нещо, което никога не си имал, да ти липсва. Поради тази причина не изпитвам силна привързаност към него. Още повече, не бяхме се виждали повече от десет години. Знам, че когато чете тези редове, сигурно ще се натъжи, но ако има вина, то тя е в американската правораздавателна система, която разби неговия, а в някаква степен и нашия живот. Искам да знае, че се гордея с него, защото вярвам в неговата стойност като блестящ хирург и не се съмнявам, че ако не го бяха сполетели тези беди, той щеше да е на върха в професията си. Ще ми се и той да се гордее с мен, с нещата, които постигам и тепърва ми предстои да постигна, и с течение на времето взаимно да компенсираме пропуснатите мигове на близост. Надявам се, че моята малка дъщеричка Рая го кара да се чувства щастлив и му напомня за времето, когато ние бяхме малки.






Ключови думи:

 

Вашите коментари
0
добави коментар
Прякор:
Коментар:
 
Въведете кода от картинката:
 
Коментари
 


Акценти от Bourgas-news.com
 

Последните грозни снимки
Фургоните - Републиканска отново - така е вече няколко месеца.
Март.2009        публичен дом - слухове се нося, че в това изостанало метално нещо малолетни упражняват определени професии
Фото галерия



Архив по дати
От:
До:
 

Последните обяви
 


© 2009 WWW Development News Network. All Rights Reserved
Мебели Бургас | namerih.com добави сайт | Уеб дизайн Бургас | Advertise with us | Terms of service | Контакти |