В новините
 
19.03.2006 08:58   Новината е видяна 2714 пъти
Зуека и Рачков: Трябва ни завод за скунксове

Според водещите на "Господари на ефира" най-благодатният за пародиране образ от VIP Brother е Митьо Пищова

Интервю на Зорница Веселинова

Наскоро в предаването "Господари на ефира" по Нова телевизия имаше поредна смяна на караула. Водещите Георги Мамалев и Руслан Мъйнов "излязоха в отпуск". Тяхното място пред камерата пак заеха Васил Василев-Зуека и Димитър Рачков. Появата на харесваните от мнозина актьори е поводът за разговора с тях.



- Освен на ефира на какво друго сте господари?
Зуека (З.): Аз съм господар на самия себе си.
Рачков (Р.): Аз също съм господар на самия себе си. Аз си решавам, аз си заповядвам. Не съм от хората, които обичат да се подчиняват. Предполагам, че ще попитате дали все пак слушам понякога някого. Да, вслушвам се в съветите на родителите си, в съветите на приятелката ми и на други хора.
З.: Аз съм гъвкав човек и почти винаги се съобразявам с мнението на хората.
- Обаче гъвкавостта понякога се възприема като нагаждачество.
З.: Зависи от гледната точка. Времената сега са такива, че ако не си гъвкав, отстоявайки своето, трябва да си агресивен. А агресивността не е част от моето кредо. Пък и векът е такъв - на компромиса.

Р.: Гъвкавостта няма нищо общо с нагаждачеството. Изобщо думата нагаждачество е твърде неприятна.
- Мнозина са на мнение, че гъвкавостта е присъща предимно на жените.
З.: Зависи за кое време става дума. Преди 300 години например жената е имала съвсем друго място в обществото. Така наречената еманципация, която избуя в България преди трийсетина години, обаче промени нещата.
- Какво е мнението ви за еманципацията на жените?
Р.: Тя не бива да надскача една определена граница. Напоследък тази граница е прекрачена от доста жени, останала е на метри зад тях. Аз обичам да наблюдавам хората. Сега май мъжът се нагажда към жената, а не обратното. Не страдам от комплекси, но като че ли жената стана силният пол.
З.: Абе мъжете винаги са били по-слабият пол, ама по-рано са си траели, не са го признавали. Според мен жената, употребяваща думата еманципация, страда от много здрав комплекс - потисната е или най-малкото не се чувства свободна.
- Кога и на какво сте се смели най-много в шоуто "Господари на ефира"?
З.: Преди да се срещнем с теб, записвахме поредното предаване и се смяхме много. Имах чувството, че няма да можем да продължим нататък.
Р.: Ние се забавляваме, смеейки се един на друг. Смеем се на собствените си гафове, на глупостите, които измисляме. Седемдесет-осемдесет процента от тях изобщо не влизат в предаването. Имам предвид гласа зад кадър, импровизациите ни по дадена тема.
- Бихте ли споменали някой ваш професионален гаф?
З.: Един от последните гафове, които направихме в "Господари на ефира", е, че пуснахме предаването, предназначено за 1 март, предния ден, на 28 февруари. Грешката бе забелязана навреме и бе поправена. Днес например попаднахме на една грешка на водещия в телевизия СКАТ Ифандиев, който казва за писателя Емилиян Станев: "какъвто и да е пияница". Той писателят ли коментира, или човека? В ефир нямаш право да настройваш зрителите, да се държиш цинично.
Р.: Дано не прозвучи нескромно, но аз по принцип не правя много гафове. Обаче наскоро поради преумора - целия ден бяхме снимали "Господари на ефира" - вечерта по време на представление забравих част от текста. Това ми се случва рядко, но е факт - бяло петно в паметта. Не можах да се сетя две изречения, а те се връзват с останалия текст. На бялото петно в паметта това му е гадното, че се сещаш за смисъла, но не можеш да кажеш точната дума. Импровизирах и всичко мина нормално. Ако гафовете липсват, значи човек не работи пълноценно.
- Пълноценен ли е вашият живот досега?
З.: Аз съм един от малкото щастливци, които имат късмета да работят това, което са мечтали още като деца...
Р.: Нека бъдем двама.
З.: ... За телевизията обаче не съм мечтал. Случайно попаднах в нея.
- Как попадна в телевизията?
З.: През 1990 г. Нидал Алгафари ме покани да участвам в рекламен клип против тютюнопушенето, който трябваше да се излъчи в студентското предаване "Ку-ку". Камен Воденичаров тогава водеше мистър Ку-ку - куклата в това шоу. Той обаче беше разпределен в Бургаския куклен театър. Някой трябваше да води куклата и тъй като бях в куклен клас във ВИТИЗ, сега НАТФИЗ, ми предложиха да го заместя. Харесаха ме и така тръгнаха нещата. Двамата с мистър Ку-ку се държахме за ръце четири години.
- И добре се държахте!
З.: Ти го каза.
Р.: И аз няма от какво да се оплача. От малък се занимавам с театър, още от първия опит ме приеха във ВИТИЗ.
З.: Аз пък влязох във ВИТИЗ чак при четвъртия опит.
- И видна професорка поиска 2000 лв., за да уреди приемането ти...
З.: Такива неща стават и сега, но, слава Богу, вече са узаконени, защото живеем в капитализма. След като професорката ми поиска 2000 лв., се смотах. После й теглих една майна и си тръгнах. Майната беше в много лошия и циничен смисъл на тази дума.
- След това срещал ли си тази жена?
З.: Да. Не зная дали ме е разпознала. Честно казано, избягвам да я срещам.
Р.: Ако ми бяха поискали, аз щях да дам 2000 лв. Но не ми ги поискаха. Шегувам се, де.
- Шега, макар и соленичка, са и скунксовете, с които удостоявате определени личности. Тези хора предимно сред политиците ли ги търсите?
З.: Проблемът е, че, ако трябва да връчваме скункс на всички българи, които заслужават тази награда, трябва да отворим завод за производство на статуетки, изобразяващи това животинче.
Р.: В този завод трябва да има няколко конвейерни линии и заслужилите да се редят на опашка, за да си получат приза. Както сега хората се редят на опашки за смяна на регистрационните номера на автомобилите.
- От коя държавна или политическа институция най-силно мирише на скункс?
Р.: Рибата се разлага най-напред и мирише най-много откъм главата.
З.: Не е вярно, рибата не мирише най-много откъм главата. Рибата винаги мирише откъм посоката на онези, дето определят коя е главата. Имам предвид депутатите и хората в изпълнителната власт. Но те не са виновни. Какъвто е народът, такива са и управниците му, той си ги избира.
- Кои държавни кукли седят що-годе добре в политическото пространство?
З.: Ако са кукли, по-добре да не говорим за тях.
Р.: Може би съм краен, но според мен голям процент от българските политици са кукли на конци. С други думи - марионетки. Те са проводници на чужди интереси.
З.: В цял свят политиците защитават интересите на определени кръгове. Това не е лошо. Лошото е друго - че когато е недоволен, обикновеният българин не скача като чеха или като французина и не казва на провалилите се политици: "Махнете се!" Принципът "Аз съм ви избрал и ще слушате мене", не важи за нас, българите.
Р.: Ние действаме според принципите "Преклонената главичка остра сабя не сече" и "Нека другите критикуват, аз няма да се пъхам между шамарите". Аз например два пъти съм напускал театрални постановки - нямахме допирни точки с режисьорите.
З.: Отчаян съм от липсата на инициативност у българина, от неговата пасивност, от нежеланието му да си търси нова работа, ако тази, която има, не му харесва, от примиряването му с ниската заплата, от безотговорността му към самия себе си. Всеки държи живота си в собствените си ръце. Щом не си доволен от своята работа, вземи си трудовата книжка и се махни, но не хленчи.
Р.: След като завършихме ВИТИЗ, някои колеги заявиха: ще чакам работа в някой софийски театър. По-добре ли е да се чака и нищо да не се върши, отколкото да практикуваш професията си в провинциален театър, да се развиваш?! Някой би възразил, че говорим така, понеже сме облагодетелствани - участваме и в театрални постановки, и в "Господари на ефира". Но, честно казано, ако съм без работа, бих се захванал с каквото и да е. Човек трябва да е готов за всичко.
- Вие готови ли сте за изненадите - и в положителния, и в отрицателния смисъл - които би поднесло евентуалното членство на България в Европейския съюз?
Р.: Много искам да ни приемат в Европейския съюз, там ни е мястото, но като зная какво представлява държавата ни, често си казвам: какъв Евросъюз, бе, та ние сме на светлинни години от него! Ако станем негови членове, то навярно ще е поради стратегически причини.
- Поради стратегическото географско положение на България например...
Р.: Точно така, поради стратегическото ни положение.
З.: Абе, нека Европейският съюз му мисли!
Р.: Аз живея в столичния квартал "Зона Б-5". Снегът се топи и не можете да си представите колко отпадъци лъснаха около блока ни. Районът е истинска кочина.
З.: За тази кочина не са виновни нашите управници. Тази кочина е показател за манталитета ни.
- Манталитетът на мнозина актьори повелява да играят във всякакви постановки. Дори в най-идиотските. Вие бихте ли приели да участвате в супермодернистичен спектакъл, чиято философия е неразбираема за зрителите?
З.: О-о-о, елате в Театър 199 и гледайте нашите постановки, те не са модернистични! Говоря за "Вечерен акт" и "Каквото направи дядо". Весели са и зареждат с положителни емоции.
Р.: Същото бих казал и за постановката "Хъшове" в Народния театър. Но бих признал, че съм присъствал на постановки, които не разбирам.
З.: Зрителят е този, който приема или отхвърля дадена постановка. Театърът трябва да е простичко нещо - за да го разбират хората.
Р.: Добре е, че напоследък театрите отново са пълни. Публиката се върна в тях. През 90-те години на миналия век в доста случаи актьорите на сцената бяха повече от зрителите в залата. Много глупава ситуация.
- Кога сте се чувствали глупаци?
З.: Глупак съм се чувствал, когато гледам калпава театрална постановка или калпав филм. Тогава се питам защо режисьорът държи да повярвам, че съм глупак. Чувствал съм се глупак и когато някои политици са се опитвали да ме вербуват за своя кауза по най-елементарния, най-недопустимия начин. В такива случаи изобщо не си струва да им отговаряш.
Р.: Мен политици не са опитвали да ме вербуват за своя кауза. Що се отнася до това кога са ме правили на глупак, бих казал, че се случва всеки месец - със сметките за парно, електричество, вода и т.н.
- Как бихте реагирали, ако някой опита да ви направи кукла на конци?
Р.: Ще резна конците.
З.: Нека опитват. Няма нищо лошо в това да си кукла на конци. Актьорството по принцип е именно това - да си кукла на конци. Що се отнася до нечий евентуален мерак да ни направи кукли на конци в житейски аспект, и Рачков, и аз отдавна минахме 30-те години и ще е доста трудничко. Надали ще допуснем това.
- В "Господари на ефира" доста често "обстрелвате" Николай Колев от телевизия "Седем дни" и проф. Юлиян Вучков от СКАТ. Те ли са най-заслужилите мишени? Познавате ли ги лично?
Р.: Проф. Юлиян Вучков и Николай Колев присъстват толкова изобилно в нашето шоу само защото ни осигуряват голямо количество материал. Както виждате, причината е обективна, не се познаваме и не сме приятели. Нито пък имаме нещо лично против тях. Просто те си вършат работата, "тъй както умеят", ние също.
- Засега е рано да се каже как си вършат работата "звездите" от VIP Brother. Но вие все пак бихте могли да ги коментирате.
З.: Новите съквартиранти са доста интересни - някои са VIP, други не толкова. Най-безподобният образ определено е Митьо Пищова, той е и сред най-благодатните за имитиране и пародиране. Не подценяваме и другите. Ще ги погледаме, може и да се занимаем по-подробно с тях в "Баш бай Брадър". Със сигурност Пищова няма шансове да спечели. А кой ще спечели - нямаме представа. Дано този път да е жена.




Ключови думи:

 

Вашите коментари
0
добави коментар
Прякор:
Коментар:
 
Въведете кода от картинката:
 
Коментари
 


Акценти от Bourgas-news.com
 

Последните грозни снимки
Фургоните - Републиканска отново - така е вече няколко месеца.
Март.2009        публичен дом - слухове се нося, че в това изостанало метално нещо малолетни упражняват определени професии
Фото галерия



Архив по дати
От:
До:
 

Последните обяви
 


© 2009 WWW Development News Network. All Rights Reserved
Мебели Бургас | namerih.com добави сайт | Уеб дизайн Бургас | Advertise with us | Terms of service | Контакти |