По повод тиражираните груби клевети съм принуден да направя следното изявление:

През последните години „свикнах” да бъда обект на незаслужени обиди и клевети, но не очаквах някои хора да паднат толкова ниско и да станат автори на такава долнопробна кампания. Учуден съм и от лекотата, с която отделни медии възпроизведоха лъжи, без никакви задръжки и без да си дават сметка за професионалните стандарти и етика. Според мен, има няколко причини за тази негативна тенденция.
Много хора с нечисто минало и с все още гузна съвест не могат да се примирят с факта, че аз, дългогодишният изгнаник, преследван от режима,  преживял разстрела на чичо ми и на редица близки хора, погубени именно от агенти на чужда сила и идеология, съм запазил и достойнството си, и името на България във всеки миг от живота си.
Определени среди у нас все още не искат да приемат факта, че живеем в други времена и се стараем да бъдем нормални европейски граждани. В тях има жалки личности, които търсят изява, ругаейки мен. Вероятно, така се чувстват значими и това явно осмисля тяхното съществуване, макар и в една политическа нечистоплътност.
Някои все още не разбират, че бъдещето не се гради с ретроградни компроматчета и жалки пасквилчета, а с уважение към истината, с идеали и принципи, които подпомагат развитието на едно съвременно общество.
Очевидно тази клеветническа кампания е свързана и с предстоящите местни избори. Тя цели да уязви не само мен, но и втората по големина партия в българския парламент – НДСВ. Аз лично очаквах, както, сигурен съм, и повечето наши сънародници, че през 2007 г. ще провеждаме модерни избори, а затъването в компроматни войни ще е вече отживелица.
За щастие, моята съвест е чиста и само мога да изпитвам съжаление към подобни жалки клеветници. Но не мога да не отбележа и обстоятелството, че с тези кампании се подценява интелектът на българските граждани, а най-вече се накърнява авторитетът на България и демократичните устои на обществото ни.

23 септември 2007 г.                   Симеон Сакскобургготски