Днес Хавана е ключ към Латинска Америка. Тя може би е най-голямата безмитна зона на испаноговорящия свят.

Никола Инджов е роден на 30 септември 1935 г. в Бургас в семейство на бежанци от Беломорска Тракия. Той е поет, публицист, есеист и преводач на поезия от испански, португалски, руски и сръбски език. Има награди от Съюза на съветските писатели (1967), от Съюза на преводачите (1999), от Съюза на българските писатели. Инджов е и носител на националната Ботевска награда (2001), както и на орден “Св. Св. Кирил и Методий”. Бил е дългогодишен дипломат в редица латиноамерикански страни, сред които и Куба. Автор е на две книги за Куба - “Кубамар” и “Двуречие”. В продължение на около 30 години е бил вицепрезидент и президент на Българо-кубинското дружество за приятелство. Удостоен е и с кубински орден Amistad (Приятелство).

- Г-н Инджов, световната топновина е оттеглянето на Фидел Кастро от властта. Как ще реагират кубинците на тази новина?
- Мисля, че кубинците са подготвени психологически за тази новина, тъй като от 2 години насам по здравословни причини Фидел Кастро е извън активното управление на Куба. Но независимо от това какви постове заема и какви няма да заема, той е лидер на Куба и остава като лидер на Куба, защото се превърна в историческа фигура. Целият му живот практически е посветен на каузата на една революция, която той продължи. Не казвам “той започна”. Ще цитирам по памет едни негови думи: той казва, че в Куба е имало една-единствена революция – “Тази, която започна в град Байямо под ръководството на Карлос Мануел де Сеспедес през 1858 г. И бе продължена от Хосе Марти във войната за независимост с испанските колонизатори в края на 18 век, бе продължена на свой ред от Хулио Антонио Мейя и от нас, брадатите въстаници, които излязохме в планината Сиера Маестра – ние, братя Кастро, Ернесто Че Гевара и други герои на революцията”. Така че той не отделя революцията през последните години от революционното движение в Куба, започнало толкова отдавна.

Пълният текст
http://www.factor-bs.com/news-2475.html