Днес е Голяма задушница

Задушниците са едни от най-почитаните български празници. Началото им е от предхристиянската епоха, но са включени в християнския календар, вкоренени са в бита на нашия народ. Те са връзката между живите и мъртвите, между миналото, настоящето и бъдещето. След заупокойна молитва и панихида в храма близките на покойника посещават гроба му. Там свещеник чете молитва за всички починали в семейството и в рода.

От ритуалите на Задушница особено значение има окадяването с тамян. Поверието гласи, че дяволът бяга от миризмата му и душите на починалите няма да го срещнат. За храна в този ден от древността до днес се приготвят символите на живота и на непреходността на духа - варено жито, обредни хлябове и вино. Вярва
се, че душите на мъртвите се срещат с живите. Подава се от обредната храна за Бог да прости на възрастни, после на деца.

Неделя Месопустна е на 2 март Празникът е познат с наименованията Месни Заговезни, Месни поклади,Месница, Месно запростенье. Отбелязва се 8 седмици преди Великден, датата е подвижна, зависи от тази на Великден. Името на празника се определя от традиционната вечеря с месо, след която се заговява - не се яде месо през цялата седмица до следващата неделя, наричана Сирни заговезни. Традиция е с месните ястия да се пие вино. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост, Църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него.

През тази седмица всички се веселят, защото с настъпването на строгите пости след Сирни заговезни са забранени танците, хората, люлеенето на люлки и всички веселия. Нарича се още Седмица на опрощението, защото по християнски обичай по-младите посещават домовете на по-възрастните, тези,от които се чувстват задължени да поискат прошка. Краят на седмицата след Месни заговезни отбелязва и края на периода, в който могат да се правят сватби. В неделя, на Месни заговезни, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд.

По материали от Интернет
http://www.bot.bg/?t=vcontent&id=3113