Футболът в Англия е религия, отсича халфът  роден през 1964 в Генерал Тошево
Бившият български национал Бончо Генчев даде за бургазлии специално интервю, в което говори за живота си в Англия и впечатленията му от британския футбол. Голмайсторът на А група за сезон 97-98, коментира предстоящия бенефис на 5-мата бронзови медалисти от САЩ ’94 играли във Велико Търново, както и впечатленията си от двата мача между Тотнъм на Митко Бербатов и ПСВ Айндховен. Както бе казал Борето Касабов миг преди някогашният играч на Ипсуич да прониже от дузпа папагала Кампос в онзи паметен ¼ финал срещу Мексико: „И сега...........сега вече Бончо Генчев има думата”:

-         Бона привет, къде се изгуби в последно време от полезрението на родния футболен запалянко?-         Благодаря за вниманието! Както предполагам мнозина знаят подвизавам се в Англия от дълги години и по точно от 1992 и съм първият българин играл  в Висшата лига. Лично Боби Робсън ми помогна да заиграя от Спортинг Лисабон на Острова в Ипсуич. След като приключих кариерата си в България през 1999 година се върнах в Лондон, където съм и досега. Не обичам да се шуми излишно около мен и затова може би сте ми изгубили следите. За последно бях в България преди 9 месеца като постоянно и винаги следя изявите на националните отбори.

-         Кажи ми с какво се занимаваш в момента в столицата на Англия?
-         Помагам в бизнеса на един мой приятел. Естествено като един човек изцяло отдаден на футбола е нормално да продължавам да се занимавам и с този спорт. Старши треньор съм на един местен клуб Хендън, който тази година чества 100 годишен юбилей. Съставът е предимно млади момчета на 16-17 години, които търсят трамплин и реализация към по известните отбори. В момента не сме на челните места в нашата лига, но се надявам до края на сезона да вземем квота за плейофите за по-горна дивизия. В тима ни имаме трима бивши юноши на Челси, както и двама българи – моите синове.

-         Значи са тръгнали по стъпките на баща си?
-         Така излиза, въпреки че въобще не съм им влиял на решението. Да се надяваме, че един ден ще направят кариера и затова да се стягат да тренират здраво, защото това че баща им е треньор не означава нищо, особено в Англия.

-         Имах удоволствието да наблюдавам на живо с теб в Лондон първия мач между Тотнъм и ПСВ. След като видя и онази вечер драмата в Айндховен, какво ти е мнението за този сблъсък? Малко ли не достигна на Шпорите да продължат напред в турнира за купата на УЕФА?
-         Аз и след края на мача на Уайт Харт Лейн споменах, че Тотнъм изпусна да нанесе удара си като домакин. Но за на съжаление особено в градивен план в халфовата линия липсват много неща. Видяхте сами един Джинас колко много грешки направи. Това за мен е големия проблем в момента за този титулуван тим. Колкото и нескромно да звучи за отбор с претенции, не може един Бербатов да се връща в средата на терена и да поема диригентската палка. Не може във всеки един двубой Митко да спасява съотборниците си и да бъде постоянно играч на мача. И въпреки това шпорите бяха на косъм от победата над холандския колос, което доказва, че отборите от Острова играят с непримирим дух и само липсата на шанс при рулетката на дузпите ги лиши от крайния успех в този толкова интригуващ мач за жалост на всички, които обичаме английския футбол. 

-         Като човек играл и на Албиона и в България има ли база за сравнение?
-         Всеки нормален човек знае, че не могат да се правят сравнения между футбола в двете страни. Нещата са просто несравними. Футболът у нас е на светлинни години от тук и това е самата истина. Да се надяваме, че поне малко сме тръгнали в посока насам. Атмосферата по стадионите, която англичаните създават също е уникална. Не може да се опише с думи колко хората в Англия обичат играта. Това е свръх удоволствие за тях или най-точно да го заявя това е религия. Не случайно поради тази причина и аз обичам да ходя на мачове. Често посещавам двубоите на Фулъм, Челси, Лутън, Арсенал. Въпреки това си оставам доказан фен на Ливърпул.

-         Следиш ли кариерите на българите играещи във Великобритания? Все пак ти повлече крак към тази страна.
-         Е, не знам дали аз съм повлякъл крак за сънародниците ми, но момчетата, които играят в момента тук се представят отлично и оставят огромни дири с изявите си. Виждате какво прави Бербатов в Тотнъм, играч-отбор. Мартин и Стилиян също се представят на ниво, въпреки че Стенли може още много повече. Да се надяваме, че след контузиите Божинов и Светльо Тодоров ще станат дори по силни. В Шотландия, Бранимир Костадинов също оставя добри отзиви с представянето си и не случайно сега е на проби при специалист като Ериксон в Манчестър Сити.

-         А ти след толкова години отдадени на футбола, как оценяваш твоята кариера?
-         Общо погледнато кариерата ми бе отлична, но реално не може да се сравнява с тази на други момчета от моето поколение в националния отбор. Играх в добри отбори и в България и в чужбина, станах шампион с Етър, играх на Световно първенство, където вкарах гол. Въобще не мога да се оплача. Често си гледам медала от щатите, ордена „Стара Планина” и им се радвам.

-         Бона, макар и след доста години, кажи как се чувстваше преди онази дузпа срещу Хорхе Кампос, която отпуши вратата на Ацтеките.
-         Сега смело заявявам, че вътрешно в мен бях спокоен и уверен, когато Димитър Пенев ми повери изпълнението. Обаче с всяка секунда краката ми се сковаваха заради пропуска на Краси Балъков преди мен, както и заради дюдюканията на близо 70-хиляди мексиканци на стадиона в Ню Йорк. В момента на удара само си казах дано да уцеля вратата, тъй като два месеца по рано с Ипсуич бях изпуснал дузпа в аут. Засилих се, ритнах и когато топката опъна мрежата се почувствах най-щастливият човек на стадиона. Неимоверна тежест падна от плещите ми. Независимо, че е от дузпа си мисля, че това е най-важния гол в кариерата ми и въобще най-щастливия ми миг като футболист.

-         Накрая да те помоля да разкажеш малко повече за бенефиса на 5-мата медалисти от САЩ ’94 играли във Велико Търново, между които и ти на 30 май на градския стадион Ивайло?
Този бенефис ще се състои именно на 30 май. Всичко по организацията тепърва ще се разработва. Аз лично съм много благодарен на организаторите, общината и на хората зад тази идея. Чакам с нетърпение да дойде този момент в който отново ще се съблечем по футболен екип. Надявам се с нас да празнуват всички почитатели и запалянковци на футбола. Когато аз си тръгнах от България имаше много  фенове по стадионите, надявам се пак да ни посрещнат така. А от наша страна те да не се притесняват. Ние знаем как да ги зарадваме и забавляваме.