- ­ Проф. Станева, много ли са “мъртвите” думи в българския език?

 - ­ Всяка дума е жива сама за себе си. Никола Костов в своята граматика казва, че речникът е като букет от изсушени цветя ­ те са красиви, но не носят мирис. По същия начин думите сами за себе си не могат да ни донесат това, заради което се създават. Те стават значими само в потока на речта. Така че всяка дума в определен момент може да влезе в употреба и отново да оживее. В този смисъл за мен понятието мъртви думи не съществува. Съществуват езикова система, езикови пластове, употреба на езика, която е разнообразна и когато това е стилистично мотивирано, ние можем да използваме всяка една дума. Но какво се наблюдава у нас? От една страна, речта на политиците, в която има две граници, а едната е силен стремеж към разговорност, за да се харесат на хората. Записала съм изказвания на политици, които нищо не казват, но го казват така простичко и ясно, че се харесва. Но ние имаме и изградени политици. При тях употребата на речта е такава, че се показва стремеж техният начин на изказ да се отличава от останалите прослойки в обществото, което ги отдалечава от слушателите и зрителите, но те казват същностни неща. Така че трябва да правим разлика между това какво казваме и как го казваме. Затова в лингвистиката говорим за поетически език. Там е важно не какво казваш, защото темата за любовта е вечна, а как го казваш. Докато във всекидневната реч ние всички употребяваме езика, но имаме различни цели и от там използваме различни изразни средства.

­  - Сега има различни прослойки в обществото, които използват ограничен брой думи. Може ли да се избегне този вакуум?

­ Пълният текст:
http://www.factor-vt.com/news-65.html