Икономистите на БАН с 3 проекта за държавно финансиране на науката
Европейската научна фондация постави Икономическия институт сред най-добрите и значими научни звена в БАН
Три проекта за държавно финансиране на приложната наука спечели Икономическият институт на БАН в конкурсната сесия за тази година. Те са за повишаване конкурентоспособността на българските предприятия, за утвърждаване на стандартите за добро корпоративно управление в индустрията и за трансграничната мобилност и развитие на българската икономическа емиграция в Западна Европа. Проектите са от национално значение и имат за цел да проучат и анализират процесите на интегриране на България и българската индустрия в променящата се европейска и световна икономика, съобщиха от Института.
Икономическият институт на БАН има безспорно значение за страната във връзка с необходимостта от научни анализи за икономиката. Това пък е заключението, което Европейската научна фондация направи за работата на Института, като му поставя най-високата оценка - "А", в графата "значимост". Така, той се нарежда сред най-добрите звена на БАН.
Основната цел, която Институтът е заявил, че следва, е да се заеме с множеството теми, които възникват след приемането на България в ЕС в условията на променящата се европейска и световна икономика. Начинът, по който се ръководят проектите, гарантира техния успех и независимост в анализа, категорични са европейските одитори.
Институтът активно се стреми да увери, че неговите приоритети и научни изследвания са съобразени с настоящите проблеми на българската икономика, се казва още в оценката на Европейската научна фондация.
Научните дейности на икономистите на БАН са насочени основно към приложими в практиката изследвания. Институтът има разработени важни доклади, свързани с изискванията на различни държавни структури. Някои от изследователите са признати за национални и международни експерти в своите области, се посочва в доклада.
Европейските експерти са установили, че Институтът е важна национална структура, която работи в много добро сътрудничество с националните и регионални институции, чуждестранни академии, международни изследователски мрежи. Специализиран е в сравнителните изследвания върху всички теми, свързани с прехода и процесите на европейска интеграция на страните от Югоизточна Европа. Енергичното ръководство се стреми и в известна степен успява да създава условия за международно признание, смятат още одиторите.
Цялостната оценка за качество и продуктивност, която получава Икономическият институт също е висока - “B”. Дейността на Института е видима за световните специалисти в полето на икономическата наука, категорични са одиторите. Според тях съществува ясен потенциал за нарастване на международното признание, което се стимулира от ръководството на Института.
Като най-силни страни в работата на тази структура на БАН Европейската научна фондация посочва: качеството на научните изследвания, националното и международно признание на изследователите, динамичното и целево ориентирано ръководство, участието в международни проекти както и успехите в привличането на извънбюджетни средства.
Експертите извеждат и няколко слаби страни в дейността на Икономическия институт, които обаче са по-скоро организационни. Така, например, се посочва, че финансирането на фундаментални изследвания е ограничено и недостатъчно. Критични въпроси са също и относителната бедност на библиотечния фонд, както и морално остарялата техническа база.
Подобно на останалите структури на БАН, и тук съществува проблемът с липсата на достатъчно млади кадри. Въпреки това международните учени поставят най-високата оценка на Института и в графа "перспектива".
Условията за бъдещото развитие на Института се определят от силната и нарастваща нужда от изучаване на процесите на икономическата интеграция на България в трансформиращата се европейска и световна икономика, смятат одиторите.
Успехът на Института в нарастване на международното му признание и поддържането на позициите му на признат център за анализи от държавната политика ще зависи от способността му заедно с БАН да привлече млади изследователи, както и да намери по-добър баланс между проектите и тяхното финансиране, се посочва още в доклада.